Сладко и солено

Колкото и сложно да сме устроени ние хората, толкова и просто може да бъде понякога, да вникнем в нашето същество.

Избягвайки това да бъдем наранени, обидени, разочаровани, ние притъпяваме нашите сензорни системи и привикваме да не усещаме. Това понякога ни помага да игнорираме болката, обидата, вината или срамът. Опитвайки се да се предпазим от тези негативни усещания, ние не си позволяваме да отворим сетивата си за всичко онова, което е около нас. Стремим се към любов и доверие, но не ги допускаме в живота си. Иска ни се да можем да изпитваме само удоволствие, игнорирайки солта, която също я има. Ако в любимото ни ястие обаче, няма и грам сол, то би ли било толкова вкусно?!


Ако всеки от нас нямаше своите собствени преживявания, щеше ли да натрупа опита, който има днес?! Щяхме ли да постигаме нашите цели, ако не правехме и грешни стъпки?! Бихме ли имали силата да отстояваме за нашите мечти, ако я нямаше „солта“?!
Животът е цветен и сладък и солен. Животът е всичко онова, на което ние придаваме значение и смисъл. Моят живот не е твоят живот. Всички ние си изграждаме различна представа за живота и му се наслаждаваме по различен начин.


Отвори сетивата си, позволи на очите си да виждат, а не само да гледат. Позволи на ушите си да разбират, а не само да чуват. Позволи на кожата си да усеща, а не само да бъде докосвана. Позволи на сърцето си да живее, а не само да бие. Позволи на умът си да мечтае, а не само да блуждае. Позволи си живот, който ТИ искаш!

Автор: Татяна Мариянова

Знай, че можеш!

Според мен хората се делят на две групи: такива, които искат да се развиват и такива които не искат.

Първите са ми любими. Те са тези, с които работя; тези, на които помагам в процеса на тяхното развитие; и тези, които мотивирам.

Желаещите да се развиват хора, са изпълнени с хъс и желание за успехи. Те мечтаят смело и постигат много по-лесно мечтите си. Те имат виждане за живота си и го следват. Рядко може нещо или някой да ги спре. Те са успели, щастливи, доказващи се. 

Втората категория хора са пълна противоположност на гореописаните.

Те са статични. Не обичат промяната, не обичат развитието, или то поне да не случва на тях. Тези хора обичат да обсъждат другите и ако само някой се провали, ела и гледай какво става. Умело ще намерят безброй причини, за да оправдаят тяхното бездействие. Определят останалите като алчни, ненаситни и какви ли още не, просто защото ги е страх, да не би правейки нещо да се провалят. Водени от страхът от провал те са закотвили живота си здраво. 

И тук идва момента да определиш от кои си ти?!

Кое те води в твоя живот: страхът или желанието за успех. Двете са несъвместими, така че Избери!

Знай само, че ти можеш да постигнеш всички твои мечти. 

Знай, че всеки успех се дължи на твоето желание, дисциплина и постоянство.

 Знай, че имаш всички ресурси в теб, за да достигнеш твоята цел! 

ЗНАЙ, ЧЕ МОЖЕШ!!! 

Автор: Татяна Мариянова

Вярата

ЗА ВЯРАТА

„Защото, истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там и тя ще се премести; и нищо няма да е невъзможно за вас.”  – Матей 17:20  – Цитат от библията.

Не случайно започваме с този цитат. Написан преди хиляди години, той и до днес ни показва, колко е важно да вярваме във всяко нещо, което правим. Ако нямаме вяра, нямаме и надежда.

Ако нямаме надежда я няма и светлината, която ни води в мрачния понякога тунел на живота. 

Колкото по-силна е вярата ни, толкова по-лесно се случват нещата, които правим. 

Тогава всяка цел има смисъл и всяка стъпка се изпълва със светлина. Усещаме силата в нас и крачим смело напред, сякаш нищо и никой не е в състояние да ни спре.

Вярата е тази, която прогонва всеки страх и всяко колебание. Тя премахва пречките по пътя към успеха. 

Лесно е да вярваш, ако можеш да видиш. Лесно е да вярваш ако можеш да докоснеш. Лесно е да вярваш ако си вече там. Но така ли сме ние в нашето ежедневие?!

Имаме ли необходимата вяра, за да преместваме планините пред нас. Планини от проблеми, планини от гняв, мъка, обида и разочарования. Може би ни е по-лесно да се оплакваме и да хленчим.

А вярата оставяме назад, забравяйки как сме започнали и колко силно сме вярвали в успеха си. Гневим се на всичко около нас, разрушавайки постигнатото до момента.

Колко различно може да е всичко, ако само се доверим, ако само повярваме в нас, в Бог, в светлината, в доброто, във всичко онова, което ни заобикаля?! Как чрез вяра можем да променим картината на нашето ежедневие?! 

Имаме всички необходими ресурси, за да преместим нашите планини. 

ИМАМЕ ЛИ ВЯРА, ИМАМЕ ВСИЧКО!

Автор: Татяна Мариянова