Сладко и солено

Колкото и сложно да сме устроени ние хората, толкова и просто може да бъде понякога, да вникнем в нашето същество.

Избягвайки това да бъдем наранени, обидени, разочаровани, ние притъпяваме нашите сензорни системи и привикваме да не усещаме. Това понякога ни помага да игнорираме болката, обидата, вината или срамът. Опитвайки се да се предпазим от тези негативни усещания, ние не си позволяваме да отворим сетивата си за всичко онова, което е около нас. Стремим се към любов и доверие, но не ги допускаме в живота си. Иска ни се да можем да изпитваме само удоволствие, игнорирайки солта, която също я има. Ако в любимото ни ястие обаче, няма и грам сол, то би ли било толкова вкусно?!

Ако всеки от нас нямаше своите собствени преживявания, щеше ли да натрупа опита, който има днес?! Щяхме ли да постигаме нашите цели, ако не правехме и грешни стъпки?! Бихме ли имали силата да отстояваме за нашите мечти, ако я нямаше „солта“?!
Животът е цветен и сладък и солен. Животът е всичко онова, на което ние придаваме значение и смисъл. Моят живот не е твоят живот. Всички ние си изграждаме различна представа за живота и му се наслаждаваме по различен начин.

Отвори сетивата си, позволи на очите си да виждат, а не само да гледат. Позволи на ушите си да разбират, а не само да чуват. Позволи на кожата си да усеща, а не само да бъде докосвана. Позволи на сърцето си да живее, а не само да бие. Позволи на умът си да мечтае, а не само да блуждае. Позволи си живот, който ТИ искаш!