Вярата

„Защото, истина ви казвам: Ако имате вяра колкото синапово зърно, ще кажете на тази планина: Премести се оттук там и тя ще се премести; и нищо няма да е невъзможно за вас.”  – Матей 17:20  – Цитат от библията.

Не случайно започваме с този цитат. Написан преди хиляди години, той и до днес ни показва, колко е важно да вярваме във всяко нещо, което правим. Ако нямаме вяра, нямаме и надежда.

Ако нямаме надежда я няма и светлината, която ни води в мрачния понякога тунел на живота. 

Колкото по-силна е вярата ни, толкова по-лесно се случват нещата, които правим. 

Тогава всяка цел има смисъл и всяка стъпка се изпълва със светлина. Усещаме силата в нас и крачим смело напред, сякаш нищо и никой не е в състояние да ни спре.

Вярата е тази, която прогонва всеки страх и всяко колебание. Тя премахва пречките по пътя към успеха. 

Лесно е да вярваш, ако можеш да видиш. Лесно е да вярваш ако можеш да докоснеш. Лесно е да вярваш ако си вече там. Но така ли сме ние в нашето ежедневие?!

Имаме ли необходимата вяра, за да преместваме планините пред нас. Планини от проблеми, планини от гняв, мъка, обида и разочарования. Може би ни е по-лесно да се оплакваме и да хленчим.

А вярата оставяме назад, забравяйки как сме започнали и колко силно сме вярвали в успеха си. Гневим се на всичко около нас, разрушавайки постигнатото до момента.

Колко различно може да е всичко, ако само се доверим, ако само повярваме в нас, в Бог, в светлината, в доброто, във всичко онова, което ни заобикаля?! Как чрез вяра можем да променим картината на нашето ежедневие?! 

Имаме всички необходими ресурси, за да преместим нашите планини. 

ИМАМЕ ЛИ ВЯРА, ИМАМЕ ВСИЧКО!